.
.
.
Вечерта опитва да напомни за себе си
с лекия вятър и белите облаци,
но слънцето не се предава
и с по-силен блясък фигурите очертава.
Вървим до живия плет,
отделящ реката и крайбрежните заведения,
чува се забравена музика,
която става все по-силна,
втренчвам поглед в квадрата,
който мога да очертая с ръце,
ако силно поискам –
възрастни мъже, излезли от картички
с фракове, папийонки и вид на контета,
но вече на преклонна възраст
се държат здраво за млади жени,
притискат се в тях и симулират водене,
танцуват тангото на възрастта, спомена и оцеляването.
На брега на Шпрее
в тези стъпки от миналото,
с позицията на тялото, с леките приклякания
те маркират страстта, контакта, общуването.
Хипнотизира ме този ням филм на надеждата,
на бягството от смъртта,
в чиито герои
започвам да разпознавам моите родители
и тяхното лятно танго,
останало някъде в Морската градина на Бургас
и в моето детство.
.
.
.
De Ferozmente mansa (La Tortuga Búlgara, 2025)

.
.
.
La tarde trata de recordarse a sí misma
ligero el viento y blancas nubes,
pero el sol no se rinde
y brillando más fuerte perfila las figuras.
Caminamos a lo largo de los setos
que separan el río de los bares de la ribera,
se oye una música olvidada
que va haciéndose más fuerte;
clavo mi mirada en el cuadrado
que puedo perfilar con las manos
si quiero:
hombres mayores, escapados de estampas
con fracs, pajaritas y aspecto atildado,
pero ya longevos,
se sujetan firmes a mujeres jóvenes,
arrimándose a ellas simulan llevarlas,
bailan el tango de la edad, el recuerdo y la persistencia.
A la ribera del Spree
estos pasos del ayer,
con la posición del cuerpo y la leve flexión
recalcan la pasión, el contacto, la interacción.
Me hipnotiza esta película muda de la esperanza,
de huída de la muerte,
en cuyos personajes
empiezo a reconocer a mis padres
y su tango aquel verano
en algún recoveco del jardín marítimo de Burgás
y en mi infancia.
.
.
.
De Ferozmente mansa (La Tortuga Búlgara, 2025)
.

.
.
.
Архивите чете,
във думите на всичките свидетели се взира,
очи не му останаха,
но снимките от край до край преброжда,
дори и картичките не пропуска да прегледа,
а не знае,
че миналото само в гласовете се обажда,
когато сходен тропот разпознае
от токче по паветата или ботуш, от конски тръс,
от релса потреперваща при тръгването на трамвая,
от удар по асфалт, от гуми и спирачки,
от плач или от крясък, от воя на сирена,
от уличните гласове и тишината на нощта…
звучи, къркори, трополи, трещи –
това е неговият морз,
емоция единствена,
която обещава
историята да остане жива.
.
.
.
De Ferozmente mansa (La Tortuga Búlgara, 2025)

.
.
.
Archivos lee,
palabras de todos los testigos analiza,
no le quedaron ojos,
pero las fotos de arriba abajo recorre,
incluso las tarjetas no olvida revisar,
y no sabe
que el pasado solo llama a las voces,
cuando reconoce un golpeteo similar
a un tacón sobre adoquines o una bota, o al trote del caballo,
al raíl temblequeando tras la marcha del tranvía,
a neumáticos y frenazos impactando sobre el asfalto,
a lloriqueos o gritos, al estruendo de sirenas,
a las voces callejeras y al silencio de la noche…
resuena, ruge, traquetea, truena:
este es su código morse,
única emoción
que promete
que la historia persista.
.
.
.
De Ferozmente mansa (La Tortuga Búlgara, 2025)
.